БОНО ШКОДРОВ

ДРЕВНОГРЪЦКИ И ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ

 

    Почти всички изследователи на древни писмености са на мнение, че древногръцката азбука произхожда от финикийската. Редица знаци в тези две азбуки, обаче, дават основание за предположението, че и двете са взети от друга по-стара писмена система. Показателно в това отношение е развитието на древногръцката азбука в трите и фази : архаична /VІІІ-VІІ в.пр.н.е./, средна /VІ-ІVв.пр.н.е./ и класическа /ІІІ в.пр.н.е./. В началната, архаичната фаза общият брой на графичните знаци е 48 с 22 фонетични значения, а в крайната фаза, класическата, общият брой на графичните знаци е 28 с 24 фонетични значения. По интересна, обаче е средната фаза със своето разделение на Източногръцки : Атина, Милет, Коринт и Западногръцки : Беотия, Лакония и Аркадия. /П.ІІІ.2/,/Л.5 и 6/.

   Древнобългарските писмени знаци, които установихме в нашето предходно изследване /Писмени знаци на Старите Българи и връзката им с древните цивилизации/, са общо на брой 132 /Приложение, Таблица №1/. От архаичната фаза, знаците в които са еднакви с Древно-Българските и не са включени в класическата фаза са следните:

Древно-Гръцките писмените знаци от средната фаза, които са еднакви с Древно-Българските и не са включени в класическата фаза са следните:

 

 

АРХАИЧНА/VІІІ-VІІ в. пр.н.е./ Колона 1 по таблица-ПРИЛОЖЕНИЕ №2, Гърци.

Номер на знака по таблица №1 :



               10        8       85       17       19     91     114    87     59     123         56

 

 

 

 

ИЗТОЧНО ГРЪЦКИ :

·  АТИНА/VІ-ІV в. пр.н.е./ Колона 2 по табл №2.Гърци.

Номер на знака по таблица № 1

                    113        17      19      87       114        59       2

 

·  МИЛЕТ/VІ-ІV в.пр.н.е./ Колона 3 по таблица №2



Номер на знака по таблица №1

                                  85        36       87      113       59       56

 

·  КОРИНТ/VІ-ІV в.пр.н.е./ Колона 4 по таблица №2.Гърци.

Номер на знака по таблица № 1 :


             91   113      11     97       85       17      87      114       2        50

 

ЗАПАДНО ГРЪЦКИ :

·  БЕОТИЯ/VІ-ІV в.пр.н.е./ Колона 5 по таблица №2


Номер на знака по таблица №1

                       113     97      2        42     114      17     59       56

·  ЛАКОНИЯ/VІ-ІV в.пр.н.е./ Колона 6 по таблица №2

Номер на знака по таблица № 1 :


                            113     97      85       36     114     17      59      56

·  АРКАДИЯ/VІ-ІV в.пр.н.е./ Колона 7 по таблица №2.Гърци.

Номер на знака по таблица № 1 :


                   33    113   97     85       2      36       87      114      59     132

 

Съпоставяйки горепредставените знаци с финикийската азбука  виждаме, че броят на еднаквите знаци е незначителен. Основателно е да се зададе въпросът : от къде са ги взели старите гърци тези знаци?. В нашето предходно изследване – Писмени знаци на Старите Българи и връзката им с древните цивилизации, ние установихме, че голяма част от тези знаци съществуват още в най- ранната фаза на  Шумери, Акади, Елам, Египет, Мохенджо-Даро и Харапа /трето хилядолетие преди новата ера,табл.№2/.Българи.

Процесът на реформа и обединение между градовете-държави, довел до изхвърлянето от употреба на горепредставените знаци в Гърция започва в 403 г. пр. н. е. в Атина . Постепенно и другите гръцки градове държави последвали примера на Атина в създаването на обща писмена система известна под наименованието – Класическа. Еднаквите знаци на Старите Гърци и Старите Българи, както преди, така и в този период, непредставени до тук/след ІV в.пр.н.е./ са следните :

 

·  КЛАСИКА/ След ІІІ в. пр.н.е./.Колона 8 по таблица №2.Гърци.

Номер на знака по таблица № 1 :


       66    99    9    118    108   45    18     80    131     41    82    104    46     48

 

Тук също възниква въпросът за знаците, които са различни от финикийските и са еднакви с много по-древни. Най-важният безспорен принцип на финикийския принос е КРАТКА СИСТЕМА от графични знаци със специфични фонетични звуци т.е. АЗБУКА. Решен е и втори проблем- цифровото значение чрез същата система от знаци.

    В предходното ни изследване –“Писмени знаци върху Черноморски подводен археологически обект от неолита” изразихме становище, че линейно геометричната система от писмени знаци е възникнала в дълбока древност и има връзка с периода преди геологическата катастрофа в Черно море/5600 г.пр.н.е./, известна от старите източници като Потоп. Еднаквите знаци на Старите Гърци и Старите Българи с представените знаци от този период /таблица №6/са следните:

 

·  ПИСМЕНИ ЗНАЦИ ОТ НЕОЛИТА Таблица № 6


Номер на знака по таблица № 1:

2        7  9  17  18  21  43  41  52  59  68  76  80  97  98  103   104  112  122  123  131

 

Представената тук особенност на писмената система на Старите Гърци в периода VІ – ІV в.пр.н.е., е едно от важните доказателства за настъпилия процес на миграция след Потопа и преноса на писмени знаци от една предходна цивилизация. Неслучайни са приликите на тези знаци с писмените системи на Шумер, Елам, Египет, Крит, Кипър, Бибъл, Хетите, Траките, Кария и Финикия, както и в други по-отдалечени региони,: Етруския, Иберия, Бактрия, Индия и Китай./Писмени знаци на Старите Българи и връзката им с древните цивилизации – Табл. 2, 3 и 4/.

 

НА ОСНОВАНИЕ НА ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО ПРАВИМ СЛЕДНИТЕ ИЗВОДИ:

 

ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ И КАЛЕНДАРЪТ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА ВАЖНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ В РЕГИОНА НА ЧЕРНО МОРЕ ПРЕДИ И СЛЕД  ГОРЕСПОМЕНАТАТА ГЕОЛОГИЧЕСКА КАТАСТРОФА.

 

СЛЕД ТАЗИ ГЕОЛОГИЧЕСКА И ЕКОЛОГИЧЕСКА  КАТАСТРОФА И НАСТЪПИЛАТА ЕПИДЕМИЧНА  ЗАРАЗА, ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА УЧАСТВАЛИ В ОРГАНИЗИРАНОТО РАЗСЕЛЕНИЕ В ДРУГИ РЕГИОНИ С ЦЕЛ ЗАПАЗВАНЕТО НА СЛЕДВАЩИТЕ РОДОВИ ПОКОЛЕНИЯ.

 

КАТАСТРОФАТА БЕЛЕЖИ НОВА ЕПОХА, КОЯТО В Т. Н. “ХРИСТИЯНСКИ”...”ВИЗАНТИЙСКИ” И ДРУГИ  КАЛЕНДАРИ  НОСИ ЕНИГМАТА :”...ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА...”!  В СЪЩНОСТ, ОСВЕН ЗАПАЗВАНЕТО НА РОДА, НЕ Е ПРЕНЕБРЕГНАТ И ПРОБЛЕМА ЗА РОДОВАТА И ОБЩЕСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ, КАКТО И КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПРЕДПОТОПНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

 

ИМАЛО ЛИ Е ДРУГИ ПОДОБНИ КАТАСТРОФИ И РАЗСЕЛЕНИЯ?

 

Изяснявайки този въпрос установихме, че в Българските летописи “Джагфар тарихи” се споменава за разселение поради настъпил “МОР”. Това е  през десетото хилядолетие преди новата ера по времето на българският владетел УЛЯТ /ЛУТ/. Сведението е следното : “...назован е така, защото при неговото раждане свирепствал МОР. Изгонил  от Идел част от българите, възглавявани от родовете себер...една част от изгонените заселил в Саклан /Украйна/, друга в Макене /Балканския полуостров/, трета в Сувар /Месопотамия/, където основали държава Самар /Шумер/.../томІІІ стр.82/.

Според тази част на споменатите по горе “Български летопи­си”, още през десетото хилядолетие преди новата ера е имало графичен знак на Бог Тангра. Това е по времето на българския владетел Улят (Лут),  Този знак е изглеждал така:

 

 

Знак на Бог Тангра

 

Графичната форма на знака е еднаква с формата на знак № 50 от таб­лица № 1 (Писмените знаци на старите българи). Освен него, според същия източник, те са имали и знак-герб на българската държава Идел, изобразяващ основния покровител Алп Бури. В различните фази на разви­тие на българската държава гербът е имал следните графични варианти:

 

 

Знак- герб на Българската Държава

 

Графичната форма на втория и третия варианти съвпадат с формата на знак № 67 от таблица № 1 с фонетично звучене АН.  Същият знак е за­пазен и в Кирилицата, под название АСЪ, а също и в модифициран вид в Глаголицата. Неслучайно знакът присъства и в монограмите върху пръс­те­ните на кан Кубрат.

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ :

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ №1

 

 

ВСЕМИРНИЯТ ПОТОП-ЛЕГЕНДИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

 

Основни факти свързани с откритието на Димитровайан,Питман и Балард за геологическа катастрофа в Черно море – 5600г.пр н. е.

Сравнителен анализ на легендите свързани с потопа.

 

 

Най популярната легенда за това древно историческо събитие е отразена в Библията, първа книга Мойсеева, глава 6-10. Интересът на науката към този проблем е от почти три столетия. Главното противоречие на легендата е свързано с развитието на научните познания в областта на геологията, океанологията и археологията. Има основания да се мисли, че този дълго дискутиран въпрос е решен.

Тезата за потопа в Черно море е разработена от Уилиям Райан, Уолтър Питман и Петко Димитров. Накратко историята на откритието е следната: Уилиям Райан за първи път участвува в океанографско изследване на Черно море през месец октомври 1961 г. Подробности за това изследване, както и за по късното сътрудничество с Уолтър Питман, и Петко Димитров, са представени в книгата Noahs flood.1998. New York и в нейният превод и издание на български език Ноевият потоп. Новите научни разкрития за събитията, които промениха историята. В българското издание на книгата са добавени още две глави: ”Черно море-ключ към загадката всемирен потоп” от проф.Петко Димитров - Институт по океанология – БАН гр.Варна и “Библейския потоп, Черно море и археологията” от Иван Иванов-праисторик,  от Археологически музей гр.Варна.

На 18 октомври 1961 г. Бил Райан за първи път се докосва до проблемите на Черно море. Като участник в изследователската експедиция на кораба “Чейн” току що завършил колеж, той отговаря за електронната апаратура. Показанията на уредите за морското дъно на Босфора се оказват изненадващи дори и за турските специалисти, които са на борда на кораба. Уредите чертаят древното корито на Босфорския канал, в които водата е изваяла серия водопади и ями удълбочаващи се в посока Черно море. Този факт привлича и трайно задържа неговия интерес и възбужда мислите му за митичния Рай и древният Потоп.

През месец август 1970 г. Райан е ръководител на експедиция за дълбоко морско сондиране в Средиземно море с кораба “Гломар чалънджър”. Резултатите от изследванията показват, че  преди пет милиона години Средиземно море е било бивше затворено почти пресъхнало море. Планински масив в зоната на Гибралтар е отделял като язовирна преграда  Атлантическия океан от сухата долина на Средиземно море. Гибралтарската стена  се е срутила катастрофално. Солената вода на Световния океан е нахлула в Средиземноморската долина с мощта на хиляди Ниагарски водопади.

Началото на сътрудничеството между Райан и Питман е от 1962 г. От тогава и до сега те са колеги в Обсерваторията по геология “Ламонт–Дохърти” – водещ изследователски център, част от Колумбийския университет в Ню Йорк. Един от проблемите, които решава Уолтър Питман е реконструкцията на разделянето на континентите Африка и Европа в течение на последните двеста милиона години. В 1971г. Райан и Питман имат непосредствен контакт за научни обсъждания с Джон Дюи, млад англичанин изследвал магнитните аномалии на морското дъно. В един от детайлите на това изследване, отнасящо се преди милиарди години фигурира и съдбата на планинския масив Родопи в България. Тримата учени си поставят цел да разкрият еволюцията на Алпите-относително млада планинска верига, която се разпростира в почти непрекъсната дъга през южния край на Европа и Азия, включително Родопския и Странджанския планински масиви. Обект на тяхното внимание е и Черно море, което би могло да има сходство с вече изследвания проблем за Средиземно море и Гибралтар. Приблизително по същото време са публикувани в сп.”Сайънс” резултатите от изследването в Черно Море на Дейвид Рос и Егон Дегенс с кораба”Атлантис II”. С техният екип, геолози и химици от Уудхолския океанографски институт на нос Код, Масачузетс, са направени голям брой сондажи на дънните утайки по цялата акватория на Черно море. Резултатите навсякъде са почти еднакви по отношение на най-горния слой: черна кал с растителни и животински останки, която отделя сероводород и метан. След тази фаза на интерес към Черно море, както сами отбелязват в своята книга Райан и Питман: ”Задачата бе почти забравена в продължение на две десетилетия…”.Тласък на тяхната намираща се още в зародиш хипотеза, дават изследванията на проф.Петко Димитров от Института по океанология-БАН гр.Варна. В книгата е цитиран пълния текст на факса изпратен от Димитров до Райан и Питман на 19 март 1993г., в който той им съобщава основните си резултати и им предлага сътрудничество. Изследванията на Димитров започват през средата на седемдесетте години. През1979г., той е защитил дисертация посветена на старите брегове на Черно море в Института по океанология в Москва. Представените от Димитров научни данни показват геокатастрофално събитие станало в Черно море. Подобно на Рос и Дегенс, Димитров прави голям брой сондажи в морското дъно. Особено  внимание той отделя на черния слой тиня или сапропелите, както ги нарича и ги определя като продукт на катастрофата. През 1984г., Димитров е поканен да участвува в международна научна експедиция със съветския кораб ”Витяз” в Средиземно море и Атлантическия океан. Задачата е издирване на следи от митичната Атлантида. Следващата 1985г. по споразумение с проф. В.С.Ястребов директор на Института по океанология в Москва, Димитров изследва с подводницата “Аргус” древните брегове на Черно море срещу българските териториални води. На дълбочина около 100 м. след обдухване на дебелия слой тиня, върху следващия слой от пясък и глина, Димитров открива важен артефакт предшестващ катастрофата и като негов откривател го нарича ”Чинията на Ной”   

 В своите писма до Райан и Питман, Димитров им изпраща данни за серия утаечни проби, взети в открито море пред българския бряг, както за техния анализ датировка с С14 и общото заключение, че преди 9750 години равнището на Черно море е било с около 100 м. по-ниско от сегашното. Възбудени от резултатите на Димитров и с нараснал интерес към проблема Райан и Питман с готовност се отзовават на поканата от Института по океанология “П.П.Ширшов” в Москва за съвместно изследване с руски учени на радиоактивното замърсяване на Черно море вследствие катастрофалната експлозия на Чернобилската атомна електростанция. За това съвместно изследване, те осигуряват уред за спътникова навигация и сонарно устройство. Изследването е извършено с руския кораб “Акванавт” с научен ръководител покойния вече Казимир Шимкус. Сонарното сканиране е направено с дълбочина около 10 м в пластовете под морското дъно. Регистрирана е старата брегова линия, когато Черно море е било сладководно езеро с значително по малка акватория от сегашната и е регистрирано старото русло на р.Дон, чиято делта е била на юг от Креченския пролив. Направени са серия сондажи, чиито анализи потвърждават изследванията на Димитров с известно различие във времето на датировката, направено с мас-спектрометров ускорител от Глен Джоунс в Уудхолския институт. Тази датировка определя времето в което е станала геологическата катастрофа в бившето сладководно езеро и заливането му със солени океански води – 5600 г. пр.н.е.  Според Райан и Питман:” в Черно море се вливат ”…двеста пъти повече вода, отколкото днес се лее от  Ниагарския водопад…”в продължение на “…поне триста дни…”

Основните факти свързани с откритието на Райан , Питман и Димитров са:  

- Черно море преди 7600 години е било сладководно езеро с значително по-малка акватория от сегашната. В неговите околности е имало богат растителен и животински свят. Има основание да се предполага, че в тези околности е съществувала най-древната човешка цивилизация.

- Разликата в нивото на сладководното езеро и Мраморно море, които са били разделени от планинския масив на Сакар планина е била 100 м. т.е. нивото на Мраморно море и Световния океан са надвиснали застрашително, вероятно няколко хилядолетия над долината на сладководното езеро, която все повече, с течение на векове придобивала образа на Митичния рай.

-  Геокатастрофата станала преди 7600г. в Черно море е унищожила флората и фауната на сладководното езеро както и на залетите от солената вода околни територии. Главно следствие от тази геологична и биологична катастрофа е образуваният слой от черна кал на дъното на морето, и заразяване на водите със сероводород.

- Геологичната катастрофа и негативните екологически последици са причинили стрес и миграции и са най вероятната и основателна причина на легендата за Ноевият потоп.

- Катастрофата е оставила археологически доказателства запечатани в дълбочините на морето и покрити с дебел слой тиня и консервантна сероводородна среда.

През 1998 г. Робърд Балард осъществява сканиращо сонарно проучване на черноморското дъно в околностите на турското пристанище Синоп. Изследването има за цел да идентифицира корабни останки в плитките води. В есента на същата година, обаче д-р Балард, откривателя на десетки злощастно потънали кораби, включително и корабът “Титаник”, прочита първото издание на книгата на Райан и Питман и преосмисля следващата фаза на своите изследвания.

През м.юли 1999 г. Балард с три кораба и странично сканиращи сонари отново потвърждава наличието на стара брегова линия на древното сладководно езеро на дълбочина 155 м. под сегашното ниво на Черно море. Направени са и сондажни проби предадени за изследване и датировка на Гари Розенберг в Академията за естествени науки, Филаделфия.Те също доказват, че катастрофата е станала преди около 5500 г.пр.Хр. Балард, както Райън и Питман, твърдят че старата брегова линия свързана с потопа се разполага на дълбочина 155 м. Данните, с които разполага проф.Петко Димитров, показват че брегът на Черно море до потопа е бил на дълбочина 120 м, докато на дълбочини 155-170 м се разполага древен бряг, с възраст около 2млн.год.

През м.септември 2000 г., Балард осъществява дълбоководна експедиция в същия район и открива  допотопно селище на дълбочина 95 м. въпреки неблагоприятните условия - стръмен наклон на шелфа и подводни свличания причинени от земетръсната активност в Анадола. Това засилва неговото убеждение, че на българския и румънския шелф условията за намиране на останки от древни селища преди катастрофата са значително по благоприятни. През есента на същата година се осъществява контакта им с Димитров, чрез посредничество на проф.Франческо Торе, директор на музея по подводна археология в Трапани, Сицилия. В БАН е представено официално писмо на Д-р Балард за съвместни българо-американски изследвания в периода 2001-2003г. Официално писмо е представено от посланика на САЩ и до президента на Република България. С актове на МС на България и Румъния са утвърдени изследванията на българо-американски екип ръководен от Балард и Димитров.

През м.август 2001г. е проведена първата фаза от изследването с българския кораб “Академик” и странично сканиращия сонар “ЕХО” на Балард. Експедицията приключи успешно на 29 август. Сканирано е древното корито и делтата на река Дунав, която преди катастрофата и потопа се е вливала на около 180 километра югоизточно от сегашната делта. Направени са и сондажни проби. Главната цел на изследването е намирането на останки от древни селища преди потопа, както и останки от древни кораби свидетелстващи за древното корабостроене и търговски връзки в Черно море.

Обработката на данните се предвижда да приключи до края на 2001г. и въз основа на тях обектите за следващата фаза на изследване ще бъдат определени в началото на 2002г. През лятото на 2002 г., набелязаните обекти ще бъдат проучени с подводница и подводни роботи. През 2003г. обектите, които представляват особен интерес ще бъдат изучени с помощта на подводен апарат “Херкулес”, който сега се разработва от д-р Балард и ще действува по всички правила на археологическата практика.

Има ли основание да се мисли, че тази изследователска програма ще приключи с успех?

Възможно ли е, освен текста в Библията, да се намерят други по-точни данни за това катастрофално събитие в древната памет на човечеството? Приблизително по този начин формулира молбата си към мен проф.Петко Димитров в началото на тази година. През м.март му изпратих по факса получените от мен резултати.

 

Сравнителен анализ на легендите за потопа, които изглеждат така:

Свързано с геологическата катастрофа в региона на Черно море ,която според изследванията на Райан, Питман и Димитров е станала около 5600г.пр.Хр.,настоящето изследване има за цел да направи сравнителен анализ на легендите за катастрофата.

 В шумерския вариант,открит от проф.Хилпрехт при разкопките му в Нипур, първообразат на Ной е наречен Зиузуду. Епохата на този мит е 3100/2200 г.пр.н.е.

В асировавилонския вариант от библиотеката на Ашурбанипал, 668 / 620г.пр.н.е., върху плочки разчетени от Джон Смит в Британския музей, първообразът на Ной е наречен Утнапищи. По късния вариант на легендата е отразен от вавилонския историк Бероз. Там ролята на библейския Ной се изпълнява от Ксисутрус, десетия цар на Вавилон.

Анализът на древните писмени исторически данни, митове и легенди показва, че най- много и най точни факти за за катастрофата се съдържат в записите разчетени от Джон Смит, където праотецът на Гилгамеш, Утнапищи, убедително  и фактологически свидетелствува за мястото размерите и пораженията от катастрофата

 

 

Приложение:Таблица с текстове от СТАРИЯ ЗАВЕТ     и легендата за ГИЛГАМЕШ

 

Н   О  Й

У Т Н А П И Щ И

 

Първа книга мойсеева.

Глава 7.

Т.12…и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.

Т.17…и наводнението продължава на земята четирийсет дена и четирийсет нощи, и водата се умножи

Т.18.А водата се усилваше и умножаваше на земята

Т.19.Водата се усили

твърде много на земята,тъй че се покриха всички високи планини каквито има под

цялото небе.

Т.20.Водата възлезе петнайсет лакти над

тях и всички високи планини се покриха.

Т.21.И се лиши от живот всяка плът,

която се движи по

земята…

Т.22.И се лиши от

живот всяка плът,

която се движи по

земята.

Т.23.Изтреби се всичко

що съществуваше по

лицето на цялата

земя

Епос за Гилгамеш

 

Какво бе вън времето?

Бе страшно да гледаш

 

Облак черен се вдигна към небето отливка

 

В средата на облака громолеше Адду.

 

Ерегал изтръгваше мачтите.Бог Нинутра,

разкъса дигите…

 

Ануннаките вдигнаха

свойте факли и тяхният пламък

запали земята

 

Земята се пропука…

сякаш беше стомна

 

Зафуча…южния вятър

Връхлетя бързо…

планините удави…

с вълни догонваше хората

 

Брат брата не можеше

да види.

 

В кал се беше този

ден превърнал

 

…Толкова хора…

като рибни пасажи…

задръстиха морето.

 

Беснееше южния вятър. Той разнесе потопа по цялата суша.

 

Когато затихна потопът, всичките хора бяха станали тиня

 

 

На основание текстовете в сравнителния анализ има основание да се направят СЛЕДНИТЕ ИЗВОДИ:

 

1 ..Катастрофата е станала внезапно “ЗЕМЯТА СЕ ПРОПУКА…СЯКАШ БЕШЕ СТОМНА”. Изразът е изключително точен и съответствува на научно доказаните обективни данни получени от Райан, Питман и Димитров.

2 . Достатъчно ясно е определено мястото на катастрофата т.е. седловината на Странджанския планински масив, която е отделяла Мраморно море и Световния океан от 120-160 м. по ниското ниво на сладководното езеро, разположено в северна посока “ЗАФУЧА…ЮЖНИЯ ВЯТЪР ВРЪХЛЕТЯ БЪРЗО…ПЛАНИНИТЕ УДАВИ…”

3 Катастрофата е имала регионален характер и е унищожила една процъфтяваща цивилизация, която вероятно е началото на цивилизациите на човечеството. За тава свидетелствуват редица текстове: “ЕРЕГАЛ ИЗТРЪГВАШЕ МАЧТИТЕ. БОГ НИНУТРА РАЗКЪСА ДИГИТЕ!” Изразът ”мачтите”, означава развито корабоплаване. Изразът “дигите”, означава развити напоителни и отводнителни системи, земеделие, строителство и селища. Изразът: “БРАТ БРАТА НЕ МОЖЕШЕ ДА ВИДИ”, определя не само характера на катастрофата, но и човешката ценностна система, обществените и социални отношения. Изразът:“ТОЛКОВА ХОРА…КАТО РИБНИ ПАСАЖИ…ЗАДРЪСТИХА МОРЕТО”, свидетелствува за гъстотата на населението около бившето сладководно езеро и за трагичната съдба по време на катастрофата: “КОГАТО ЗАТИХНА ПОТОПЪТ, ВСИЧКИ ХОРА БЯХА СТАНАЛИ  ТИНЯ”.

От останалата тиня, разкъсани диги … останки от селища… и други подводни археологически факти за човешко присъствие и дейност преди геологическата катастрофа в Черно море станала преди 7500-7600 и останала в паметта на съвременното човечество под формулата на легендата за Потоп, Българо-Американски екип от специалисти ръководен от д-р Балард и проф. Димитров сега възстановяват ИСТИНАТА. Каква може да бъде прогнозата?

От сравителния анализ на текстовете и направените изводи следва ЗАКЛЮЧЕНИЕ :

Текстовете от Шумерския епос за Гилгамеш дават основание да се прогнозира, че при изследванията на Димитров и Балард  в Черно Море ще бъдат открити останки от древна цивилизация,съществувала преди катастрофата- ПОТОП –5600г пр. н. е.

ЛИТЕРАТУРА:

Уилиям Райан и Уолтър Питман. Ноевият потоп.Новите научни разкрития за събитията,които промениха историята. Изд. Славена-2000. ISBN 954-579-085-7.

Библия на вехтия и новия завет.Изд. Св.синод на Българската Църква.С. 1925г.

Джеймс Фрейзър. Фолклорът в стария завет.С. 1989г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ №2.

ТАБЛИЦА

ПИСМЕНИ ЗНАЦИ НА ДРЕВНИТЕ ГЪРЦИ

 


1           Т       2            3            4         Т         5           6           7          Т         8         Т

 

Легенда :

1. Древногръцки /Архаични/ писмени знаци / VІІІ-VІІ в. пр. н. е./

ИЗТОЧНО ГРЪЦКИ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ:

2. Атина             3. Милет             4. Коринт

ЗАПАДНО ГРЪЦКИ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ:

5. Беотия           6. Лакония         7. Аркадия

8. Класическа гръцка писмена система./ІV-ІІІ в пр.н.е./

 

 

http://balgarite.interbgc.com/

bono_@gmh.net

 

 

 

Hosted by uCoz